Stela Bogomilova Foundation Фондация Стела Богомилова

Ако нарушението не са овладее, страдащият си носи последиците в семейството и работата

- Какво представлява дислексията, г-жо Богомилова?

- В най-общ план - проблем с четенето, писането и смятането при децата, които постъпват в първи клас и трябва да се запознаят с двуизмерния символ, който е цифра или буква. При тях отсъства смислоразличителен, фонологичен код като действие. Оттук нататък те не могат да координират едновременно това, което чуват, виждат, представят, сетивно са преживели или усещат в момента. Получават се обърквания, обръщания на букви, изпускания на символи, добавяне на цифри. Подменя се морфологичната структура на буквата. Когато ви кажа "А", вие се представяте "А" или думи, започващи с "А". Докато един дислексик изобщо не е задължително да си представи буквен символ, а изненада, или че го е ударила вратата по главата, или че получава подарък. А може и нищо да не си представи.

- Каква е причината за това нарушение?

- Досега в света се смята, че симптомът, който е проблем с четенето и писането, е и причина. Докато причината всъщност е една по-усложнена психологически система у детето. Качества, които са характеристики на тази система, не са приложени в образователния план, не се използват. Така детето остава без възможност да реализира онова, което не може да попълни. Става дума за интуиция, образно-креативно мислене, мислене в образи, сетивно възприятие, житейска аналогия, смесване на идеално и реално. Тези по принцип положителни качества отиват встрани и детето остава без средства да се приспособи към изискването за четене и писане. Оттук нататък следват психологическа демотивация и срив на личността, които траят години наред и имат големи взривове във всяка смяна на образователния стандарт. Първи клас е най-тежък на дислексиците, защото тогава е сблъсъкът с буквите и цифрите. Втори клас, който в голяма степен повтаря наученото в първи, и детето малко или много се е адаптирало, не е толкова тежък. Но трети клас, когато вече влиза в силна работа, децата не могат да запомнят, да преразказват, да структурират.

- До какво води това?

- До нови дисфункции, които са от психо-физиологичен характер: болки в корема, главоболие, замаяност, усещане, че не може дълго да се стои над текста и да го обработва, крайна дезориентираност, нетрайна концентрация. Настъпва демотивация да се ходи на училище. Това води до три проявления: жертвен тип на вътрешна интровертност, или полагане на изключително много усилия, за да се постигнат много по-ниски резултати, или агресия.

- Вярно ли е, че дислектиците могат да развият паническо разстройство?

- Да, което е страшно. Но не е само паническото разстройство. Стига се и до суицидалност, отчуждение - вътрешно и външно, дуализъм. Личността се саморазрушава, защото губи опорите, представите си, смисъла на нещата.

- Кога родителите забелязват, че има някакво нарушение?

- Още в първи клас. В първия срок смущенията са налице, защото се вижда, че детето започва да изостава. Но когато в края на първи клас това изоставане видимо е чувствително - три-четири месеца се движи назад, нарушението вече е установено. Проблемът е много сериозен, защото до момента детето е било изявено, умно, духовито, лъчезарно. Е, с повече нестандартно мислене, с повече фантазия, енергия. Работата в детската градина с конструктори, рисунки, с много житейска аналогия, преминава. Още повече че там не се тренира трайната памет, а по-скоро откриването на нещата.

- Към какъв специалист трябва да се обърнат родителите?

- В света има експерти по дислексия. В България само логопеди са се занимавали с това. Родителите споделят, че логопедът си поставя по-кратка във времето цел - 2-3 месеца работа, когато детето с дислексия има и логопедичен симптом. А това не е толкова говорно-артикулационен проблем, а преди всичко проблем, който се корени в една по-сложна психология. Затова родителите после се насочват към психолози или клинични психотерапевти, което пак отдалечава детето от образователния стандарт. Смятам, че нашата система ПЛОМТ (психо-лингвистични образователни методи и техники), която работи вече 15 години, е най-подходяща.

- Дислексията заболяване ли е?

- Заведено е в медицинския класификатор под номер като болест, наред с аутизма, леката умствена изостаналост, церебрални парези, но не е болест. Ние говорим за една нормална корова, периферна и мозъчна система като физиология, но с много по-засилени функции на дясната хемисфера. Този проблем е и социален. Ако той не е овладян, човек си носи последствията в семейството, в работата.

обратно в новини